Проект „трула”

Един забележителен проект в Южна Италия, вдъхновен от традиционното строителство на XVIII век

Архитект и интериорен проект Лука Занароли
Снимки Luca Zanaroli Studio
Текст Калина Константинова  

Лятната резиденция на италианския архитект Лука Занароли се намира в провинция Лече (регион Апулия, Южна Италия). Съставена е от две сгради от XVIII и от края на XIX век, които били използвани като селскостопански постройки. Къщата много напомня така наречените „трули” - конусовидни постройки, концентрирани в северната част на региона. Те са забележителен пример за сухо строителство - строени са от варовик и камъни, без цимент или друга спойка. Обикновено покривът на една „трула” е от няколко конуса, на върха на които има орнамент с религиозна или друга символика. Изградени са от два слоя камъни, измазани от вътрешната страна. Стените на тези сгради са доста дебели - около 1 метър, като така осигуряват хлад през лятото и топлина през зимата. Обикновено в „трулата” има централна стая с допълнителни помещения, които наподобяват ниши.

И до днес не е съвсем ясно как са възникнали тези сгради. Една от теориите е, че поради високите данъци върху имуществото в Средновековието населението в Апулия започва да строи къщи без спойки с цел бързо да се разрушават. Твърди се, че една такава постройка може да се превърне в купчина камъни за около час. Така, когато новината за посещението на оценителя на имота идвала, хората лесно се отървавали от къщите си. От друга страна, „трулите” били много устойчиви и стабилни.

Когато Лука Занароли купил имота, теренът бил напълно запустял, а сградите - пред разруха. Въпреки това бил привлечен от енергията на мястото и от монументалността на постройките, които, без да са с голяма архитектурна или артистична стойност, носели характера и културата на региона. Решава да запази сградите и да ги реставрира. По-старата, тази от XVIII век, е овална и прилича изключително много на „трула”. Използвана била целогодишно като склад за припаси и дърво. Другата е с по-голяма площ и с квадратна форма и била използвана като жилище и работилница. Първоначално двете не били свързани. Проектът на архитекта и съпругата му не включва големи структурни промени. Особено важна била консолидацията на сградите. Обърнато е голямо внимание на светлината. Използваните материали са предимно местни. Обзавеждането е оскъдно и минималистично. Присъстват само най-необходимите мебели, подбрани така, че дискретно да внесат съвременен елемент. В интериора се получава интересен диалог между минало и настояще и къщата е чудесен пример за създаване на въздействаща и необичайна атмосфера с минимални средства.